На сцената са петте деца, всеки се е заел над любимото си занимание.
Разказвач:- В една далечна земя имало един град, в който живеели 5 деца. Всички те били братя и сестри. Майката и бащата починали и децата останали сираци. Трудно им било да живеят без родители, но заедно се борели срещу трудностите в живота. Всеки от техните съграждани им помагал – кой с каквото може.
Царят знаел за тежкият им живот и един ден решил да ги осинови. Разгласил, че ще дойде, за да ги вземе със себе си в двореца и там да се грижи за тях.
Вестта бързо се разнесла из целия град и всички много се развълнували.
(сред публиката се чуват гласове)
1съгр.: - Ей, чухте ли? Царят щял да осинови сираците.
2 съгр.: -Хм, да ги осинови? За какво му са? Той има да се грижи за толкова други неща?
3 съгр. -Ами, значи е загрижен за тях. А те дали знаят? Елате да видим!
4 съгр.: -О-о-о, но те не могат да отидат в двореца със стари раздърпани дрехи. Трябва да бъдат прилично облечени. Да разчистим гардеробите си и да им потърсим подходящи дрехи, чисти и спретнати.
5 съгр.: -Не само това. Те трябва да са психически подготвени. Нека да ги предупредим.
II действие
Обстановка: стая, в която са поставени статив, маса, столове (или диван), Влизат съграждани:
6 съгр.: - Деца, научихте ли новината?
Всички: -Каква новина?
7 съгр.: - Царят щял да дойде за Вас. Искал да ви вземе при Себе си, в двореца.
Децата: - Наистина ли? (между тях настъпва съживление)
8 съгр.: -Да, но как ще отидете в тези дрипи. Ето тук сме ви донесли чисти дрехи./ оставя торбата с дрехи/ Облечете ги!
9 съгр.: -Освен това вие трябва да се представите много добре. Трябва да направите добро впечатление на Царя, да го зарадвате? Много е важно Той да ви одобри!
10 съгр.: -Точно така. Само най-надарените ще отидат да живеят в двореца.
Дърворезбарят: - О, това ли било? Аз съм дърворезбар. Ще изработя най-красивия подарък за царя - пейзаж със чудни птици и животни - ще бъдат като живи.
Художничката: - Аз умея да рисувам. Ще подаря на царя картина, такава, каквато никога не е виждал - достойна да бъде окачена в царския палат.
Певицата: - Аз пък имам ангелски глас. Мога и да свиря, и да пея. Ще посрещна царя с най-нежните си песни и мелодии.
Ученолюбивият брат: - А аз денем и нощем уча. Изучавам математика, химия, география. Царят ще бъде възхитен. Да, ще бъде възхитен от моите познания и мъдрост.
Най-малката сестра: - Ами аз?...
II действие
/Музиката продължава./
Разказвачът: - Най-малката сестра не умеела да работи нито с четката, нито с длетото. Но тя имала добро сърчице и била учтива и внимателна с хората. Умеела да общува с тях и всички я наричали Вежливка. Посрещала, изпращала пътниците при градските порти и изкарвала по нещо, грижейки се за животните им.
Най-малката сестра:- (въздиша): А мен за нищо не ме бива. Нямам нито талантите, нито дарбите на моите братя и сестри. Познавам само просяците при градските порти. Грижа се за животните на пътниците и разговарям с тях. Изкарвам по някой грош, но какво мога да направя за царя? Ако можех да му дам обичта си...Само нея имам в сърцето си.
1 съгр.: - Обичта си ли? За какво му е твоята обич на царя?
2 съгр.: - Когато дойде царя ще трябва да му подариш нещо, което да го зарадва. Помисли си! Има време.
Най-малката сестра: - Но какво да е това нещо?! А, сетих се! Ще взема едно длето, ще отида при батко. Той ще ме научи на своя занаят, нали батко?
Дърворезбарят: - О, съжалявам, Вежливке! Сега не ми е до теб. Царят идва, нали знаеш?
Най-малката сестра: - Да, де! И аз затова дойдох! Но нищо ще отида при кака. Тя ще ме научи да рисувам. Нали, како? Колко хубаво рисуваш. Ще научиш ли и мен?
Художничката: - 0,о, не сега миличка! Готвя се за Царя. Друг път.
Най-малката сестра: - Е, може пък да се науча да пея.(отива при певицата): Како, како, дойдох да те послушам. Ох, ако можех да се науча да пея и свиря като теб! Тя пък не ме чува. Жалко!
(Вижда брат си - учения): Здравей, батко! Нямам какво да подаря на царя. Може ли да ме научиш поне да чета?(братът не отговаря, потънал в мислите си): Моля те, помогни ми, ако можеш!
Учения брат: - А, Вежливке, ти ли си? Чакай, че сега съм много зает! Подготвям се за Царя.
Най-малката сестра: - Всички са заети. Нямат време за мен. Ще се върна при портите на града.
III действие
Разказвач: -След няколко дни в града пристигнал чужденец. По дрехите приличал на търговец.Той се обърнал към Вежливка:
Търговецът (царя): - Момиче, ще се погрижиш ли за магарето ми?
Най-малката сестра: Разбира се! Изглежда ми толкова уморено и гладно. Сигурно идвате от далеч. Ей сега ще го нахраня. И ще го напоя. Дълго ли ще останете в нашия град?
Търговецът: - Не, съвсем кратко. Трябва да се видя с едни хора. Наистина се уморихме от дългия път..
Най-малката сестра: - Поседни за малко, почини си! (посочва пейката) А аз ще ти донеса вода.
Търговецът (усмихва се): - Благодаря ти, толкова си добра, / сяда на скамейката за малко, момичето му подава вода/
Търговецът отпива: - Много ти благодаря! /Погалва я по косата/ Ох, освежих се, но трябва да вървя, защото сигурно ме чакат. Трябва да се срещна с едни хора.
/Момичето се сгушва на скамейката, където е седял до преди малко чужденецът и затваря очи./
II сцена
/Дърводелецът работи върху маса с длето и чук, а голямата сестра рисува върху статив/
Търговецът (отива при I брат): - Здравей, младежо! Мога ли да погледна какво правиш?
Дърворезбар: / с гордост/ -О, моля ви се! Не ми пречете! Гледайте, без да ме занимавате!
Търговецът:- (отдръпва се разочарован и отива при художничката): Здравей, девойче! Красива картина си нарисувала.
Художничката: - (пренебрежително):Ако обичате, не ме безпокойте! Нямам никакво време за приказки!
Търговецът: - (приближава се до певицата. Хората - поданиците са наредени около нея, а тя пее. Той се опитва с жестове да привлече вниманието и, но тя не го забелязва. Търси с поглед учения брат, но не го намира. Обръща се към един от гражданите, който е седнал сред публиката):
Търговецът: - Познавате ли братчето на това момиче, голям математик, много обича учението?
3 съгр.: - О, хо-о, той отдавна замина в големия град да се изучи.
Търговецът се връща се при градската порта. Малката сестра все още лежи на мястото си на пейката. Влиза царя и момичето бързо се изправя./
Най-малката сестра: - Намери ли хората, които търсеше?
Търговецът: - Да, намерих ги. Но, те бяха толкова заети, че нямаха време за мен. Единият беше дърворезбар, бързаше да завърши някаква работа. Каза ми да намина утре. Имаше и едно момиче - художничка. рисуваше. Каза ми, че не иска да я безпокоят. И сестра й, певицата видях. Седях заедно с другите и слушах прекрасното й пеене, но когато я помолих да поговорим каза ми че няма време. Трябваше да се видя и с едно момче, но то заминало в друг град да се учи.
Най-малката сестра: - (изненадано): Но ти, ти изобщо не приличаш на цар?!
Царят: - Да, но аз съм царят. Исках да ви изненадам. Исках да дойда като ваш баща, а не като цар! Когато видят царя, повечето хора си мислят, че трябва да му направят впечатление. Обичам децата, защото за тях няма значение кой си. Исках да поговоря с твоите братя и сестри и да им кажа, че съм дошъл за тях, за да ги взема със Себе си. Но те бяха толкова заети. Пак ще се върна за тях, когато бъдат готови да тръгнат с мен. А ти, мило момиче, искаш ли да дойдеш с мен в моя дворец!
Най-малката сестра: /учудено/ - Да дойда… аз? О, разбира се , че искам. Но аз... аз не умея да правя нищо... моите братя и сестри … са… Те са по-достойни от мен.
Търговецът: - Остави на мен да преценя. Най-важното за мен е твоето смирено и добро сърце. Тръгваме ли?
Най-малката сестра: - Разбира се. Разкажи ми за двореца? Какво има там? А там има ли.. (гласът й заглъхва след отдалечаващите се фигури на двамата).
IV действие:
Певицата: -Къде ли е Вежливка. Не съм я виждала днес.
Художничката: - И аз не съм. Може би се мотае някъде…
Гражданин: -/намесва се в разговора/ - Вие не знаете ли? Царят я взел със себе си в Двореца.
Дърворезбарят: -Какъв дворец, та Царят още не е дошъл.
2 съгр.: - О, напротив, дошъл е, само че като обикновен търговец.
Художничката: - Наистина ли? Искаш да кажеш, че онзи търговец беше Царя? О,о,о, ама как не го разпознах. Той ме заговори.
Дърворезбарят: - И край мен се завъртя един търговец.
4 съгр.: -Да, същият. Аз го чух, когато разговаряше с Вежливка. Дошъл при всеки един от вас, опитал се да поговори, но вие сте били заети.
Певицата: - О, не! Не може да бъде!
3 съгр.: -Той дойде и при мен. Питаше за брат ви. Казах му че е заминал да се учи.
Дърворезбар: -Но как, как не го разпознах? А и Вежливка. И тя дойде да ме попита. Искаше да й помогна, но аз й отказах. Толкова съжалявам!
Художничката: -И аз съжалявам много. Знаете ли, ние вложихме цялото си внимание в дарбите, в талантите си а не обърнахме внимание на най- важното.
Дърворезбарят: - Милата ни сестричка! Тя наистина ни даде добър урок. Колко пъти ни показа, че най-важното е да се обичаме и да сме внимателни един към друг. Най-малка е между нас, но ни даде добър пример. Толкова съжалявам и за Царя!
Певицата: - Тя с цялата си кротост и благост го е спечелила. Нека да ги потърсим! Може още да не са тръгнали за двореца. Ще им се извиним. Ще поискаме прошка, че в желанието да изявим себе си, пренебрегнахме тях.
Всички : -Да тръгваме! Да тръгваме/ излизат/
Музиката затихва
Разказвачът: -Царят се докосва до всеки един от нас и се опитва да ни заговори. Откриваме ли Го в новороденото Бебе или в 12 годишното момче, слушащо в храма? Разпознаваме ли Го в младият мъж, Който ходи, поучава и цери? Разпознаваш ли Го в разпятието на кръста? Разпознаваш ли Го, когато ти поиска чаша вода? Или в Онзи, който е готов да те утеши,когато изпаднеш в беда, когато се почувстваш самотен и отхвърлен? Той е тук. Готов ли си да тръгнеш след Него, когато те призове? Аз тръгвам, а ти?
Таня Стоянова
