Как ще посрещнем Рождество Христово?
Начало > Как ще посрещнем Рождество Христово?

Как ще посрещнем Рождество Христово?


Ако Христос се роди 2000 пъти във Витлеем и се празнува до сега,  а не се роди в твоето сърце, ти си изгубен.” Ангелиус Силезиус

В навечерието на тазгодишното Рождество Христово, станах свидетел на урок, който тотално разтърси душата ми. Темата – съвсем важна и актуална за всеки човек: „Как светът прие Христос? Как Го приемаш ти?”

 Този урок ме докосна, не само защото учителят, който го преподаде носи заслужено това име и съм убедена, че е  учител с голямо У.  Разтърси ме начинът, по който той ни пренесе през цялата двехилядолетна епоха от раждането на Христос до днес. От  оня неповторим уникален миг, в който до ушите на една скромна, нищо неподозираща девица достигна най-невероятния поздрав: „Здравей, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените.”

Дума след дума, като изкусен художник професор д-р Дечко Свиленов – той беше въпросния учител – започна да обрисува най-всеобхватната картина, свързана с посрещането на благата вест за раждането на Младенеца.

Пред въображението ни той представяше един след друг библейски герои, имена на личности, живяли през средновековието и досега - хора до които по един или друг начин е стигала вестта за Рождество Христово, докато най-накрая в тази забележителна картина се намерих и аз.

Слушах с голямо вълнение думите  му, но то не ме напусна дни след това. Професорът беше провокирал моите разсъждения дотолкова, че  не можех да ги задържа вътре в себе си.

Така че ти, скъпи читателю, си този с когото искам сега да ги споделя.

Мария беше първият човек, до когото достигна благата вест за Сина на Всевишния, за Царя, чието Царство не ще има край.

Когато научи, че Всемогъщият Бог е избрал точно нейната утроба, за да положи там Своя Син, Мария сякаш не беше изненадана. По-скоро тя се учудваше на начина, по който това би могло да се случи. Тя прие новината от устата на архангел Гавраил с голямо смирение и с готовност да се покори на Божията воля, затова и думите й бяха такива: „Ето Господната слугиня, нека ми бъде според, както си казал.”

Елисавета беше повече от развълнувана от посещението на братовчедка си. Тя беше първата жена, която благослови не само нея, но и Плода на утробата й, защото се изпълни със Святия Дух. С Негова помощ можа да види невидимото, и  посрещна Мария като майката на своя Господ.

В момента, в който чу гласа й, усети как плодът в утробата й радостно заигра. Тя беше вече в шестия месец и много пъти беше усещала в себе си промърдването на бебето си, но този път беше съвсем различно, защото сега Святият Дух й откриваше по много специален начин Божието присъствие в лицето на все още неродения Младенец.

За нейното бебе в Лука 1:66 стих, се казва-„Господната ръка беше с него” и в 76 стих - „той ще ходи пред лицето на Господа и „ще приготви пътищата за Него”. Това беше човекът, когото Бог изпрати преди Исус, за да подготви сърцата на израелския народ за Неговото посрещане. Йоан Кръстител беше наречен „велик пророк, който няма равен на себе си” от самия Господ Исус Христос.

Той беше човекът, изрекъл бисерите: „Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него” – Йоан 3:36

И както всеки земен човек може да изпадне в изкушението на дявола, да се предаде на съмнение, в момента на изпитанието си в тъмницата и той се усъмни и изпрати учениците си до Исус да Го попитат: „Ти ли Си Оня, Който има да дойде или друг да очакваме?”, въпреки, че беше чул за знаменията и чудесата, които извършва.

Първата реакция на Йосиф, годеникът на Мария, който нямаше представа как Мария се е оказала непраздна, беше да избяга. Не защото не беше отговорен, а  точно защото беше праведен и не искаше да я изложи реши да я напусне тайно. Но когато научи от Господния ангел, че  именно тя е избрана да роди Исус, „Който ще спаси людете Си от греховете им” той се примири и изпълни покорно указанията му.

Професор Свиленов продължаваше да изброява един след друг библейските герои, до които е стигала вестта за раждането на Спасителя: жителите на Витлеем, толкова заети с посрещането на светските си гости, че не намериха място за Господ; овчарите, станали свидетели на величествената картина с ангелското войнство хвалещо Бога; чули със собствените си уши директно от устата на Господния ангел вестта за идването на Божия Помазаник; спуснали се незабавно към Витлеем, за да се уверят в истината, стигнала до ушите им; мъдреците, отнасящи се с дълбока вяра към написаното от пророците, последвали едно космическо тяло, за да намерят Царя на Царете и да Му поднесат своите дарове; цар Ирод, който в стремежа да запази земната си власт избива цвета на Израелевия народ.

Слушайки всичко това, бях шокирана, осъзнавайки в този момент, че първият Христов мъченик не беше дякон Стефан, убит заради вярата си в Христос, а всички онези дечица в околностите на Витлеем, незнайните младенци и сучещи до двегодишна възраст, избити от цар Ирод с надеждата, че между  тях ще бъде и Божият Син. Каква жестокост!

Последваха имена на личности, живели през времето на ранната християнска църква, през  Средновековието, та чак до наши дни. Пред въображението ни като на сцена изплуваха различни категории хора, които в историята на християнството са посрещнали по различен начин вестта за Рождество Христово.

Макар че от раждането на Христос са изминали повече от 2000 години, хората не са станали по-различни.

И днес има такава категория хора като Мария, Елисавета, овчарите и плеадата знайни и незнайни Христови последователи, които щом чуят благата вест отварят широко вратата на сърцето си и не само, че Му позволяват да се роди в тях, но с радост остават с Него за Вечността.

Има и такива, които са приели Исус с готовност да Му служат. Попаднат ли в мрака на изпитанията, на проблемите и трудностите обаче, като неканени гости до тях идват съмненията и някъде по пътя на живота започват да губят вярата си.

Други, увлечени от светските заблуди отделят повече внимание на постните ястия за Бъдни вечер, суматохата около пазаренето на коледните подаръци и софрите, отколкото на Този, Който винаги призовава: „Към мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища!”

Онези хора от Витлеем предоставиха на Младенеца единственото нещо, с което разполагаха – мръсния и тъмен обор, където бяха настанили животните си.

Когато ние с теб дадем на Бог малкото, което имаме, Той ще ни зарадва с присъствието Си, ще осветли  душите ни и ще ни дари с несравнима радост, радостта на Рождество.

Към коя категория можем да се причислим ти и аз, скъпи мой читателю? Бог има план за всички хора, за цялото човечество, но Той работи индивидуално с всеки човек.

Можеш ли  да Го попиташ:

„ Господи Исусе, роден ли си в моето сърце, в живота ми?

Живея ли аз според Твоята воля?

Дал ли съм Ти мястото, което се полага единствено и само на Теб?

Наясно ли съм с Твоята мисия? Осъзнавам ли, че си дошъл на тази земя именно заради мен,

Осъзнавам ли причините, поради които Ти си се родил в тъмния обор сред животните?

Не е ли това моето непокаяно сърце?

Вярвам ли в Истината за Теб?

 Господ Исус Христос каза: „Аз за това се родих, за да свидетелствувам за истината.”

И пак: „Освети ги чрез истината! Твоето слово е истина”. И още: „Аз Съм Пътят, и Истината, и Животът. Никой не дохожда при Отца Ми, освен чрез Мене”

Не съществува нищо общо между Рождество Христово и празника Коледа, свързан с обичаи и езически ритуали, нямащи никаква връзка с християнството.

Раждането на Христос е най-важното събитие за всички хора по земята, защото Господ Исус Христос се роди в плът, за да ни спаси от робството на греха и на смъртта.

Реши ли как ще посрещнеш Рождество Христово?

Готов ли си да приемеш най-големият дар, от който се нуждаеш – Божията любов и спасението на твоята безсмъртна душа?

 

21. 12. 2012 г.

Таня Стоянова

Стара Загора




Последна промяна:
September 22. 2016 13:04:18