„Дай хляб на артистите!”
Начало > „Дай хляб на артистите!”

„Дай хляб на артистите!”

 

Винаги съм се насърчавала, когато слушам как децата се молят. Слушайки детските молитви, човек може да бъде и трогнат до сълзи. Истинско благословение е да виждаш как малките устица, които едва са се научили да изговарят правилно думите, тихичко мълвят: „Моля те, Господи, помогни на баба да оздравее!”

 

В нашето Неделното училище са малко тези деца, които се срамуват. Обикновено всички искат да се включат в молитвата, с която започваме неделните си занимания. Това е плод на дългогодишна работа и взаимодействие между учителите и следствие на молитвения живот както в църквата, така и в семейството.

 

Особено много ни помогна в това отношение семинара „Молитвата и децата”, който беше организирала Фондация „Аним” в различни градове в България по времето, когато експериментирахме ръкводството за неделни учители „Как да ръководим детско служение”. За нашето неделно училище избрахме раздела за молитвата.

 

След обучението на учителите от региона, естествено последва упорита работа за всеки от нас лично, а и като екип. И трудът ни беше възнаграден. Отначало в молитвата се осмеляваха да се включат само по-големите деца, но постепенно техният пример беше последван и от по-малките. Сега най-малките първи искат да се молят.

 

Ежеседмична практика стана вече, децата преди да слязат в неделното училище на занимания, да бъдат поканени да излязат отпред пред амвона, за да бъдат благословени от църквата. Не рядко самите те се молят за църквата. Често няколко ръце едновременно се протягат към микрофона.

 

Един неделен ден пасторът отново беше поканил децата да излязат отпред. Когато ги попита кой иска да се моли, първо вдигна ръка едно 5 годишно момиченце. Надя взе в ръцете си микрофона, но се смути. Аз си помислих: „Защо Надя?” Тя е нова и още не знае как да се моли.”

 

Отидохме в класната стая. Тя отново пожела да се моли. И каза: „Господи, дай хляб на артистите!” Само толкова. Всички се учудиха на странната й молитва. Дори някои деца спонтанно извикаха: „Какво? Какво?”. Надя отново каза: „Господи, дай хляб на артистите!” Децата отново реагираха, но аз ги успокоих, като им казах: „Не се учудвайте, деца! Ние никога досега не сме се молили за артистите. Благодаря ти, Надя!”

 

И наистина досега се бяхме молили за личните им нужди, за съучениците и учителите им, за семействата им, за инвалидите и сираците, но за артистите никога до този ден не бяхме се сещали в молитвите си.

 

Продължихме неделните си занимания. Във вторник се прибрах от сутрешното ни молитвено събрание и пуснах телевизора. От новините разбирам какви са нуждите на страната, за да се моля. Учудването ми беше безкрайно, когато прочетох на изписващите се новини: „Поради липса на субсидии се закриват част от столичните театри”. След това Доротея Тончева, Георги Георгиев, директорът на Държавния куклен театър и други артисти се обърнаха към обществеността, за да търсят подкрепа. „Наистина театрите им са застрашени от закриване!” – разплаках се от вълнение.

 

Благодарих на Бог, че беше поставил като молитва в устата на едно малко момиченце Своята загриженост за артистите. Бях много насърчена и укрепена от безкрайната Му милост. Следващата неделя споделих с децата какво се беше случило и  благодарихме на Бог, че беше вложил в сърцето на Надя да се моли за артистите. Слава да бъде на Името на нашият милостив Бог!

 

Пет години изминаха от този случай. Сега отново се опитват да затворят столичния  театър „София”.

 

„Господи, дай хляб на артистите!”

 

Май 2007 г.                                                   

Таня Стоянова




Последна промяна:
September 22. 2016 13:04:18