Начало > Всичко вика към Тебе

Всичко вика към Тебе

"Послушай, Господи, думите ми! Внимавай на размишленията ми!"

                                                                                                      Псалм 5:1

Всичко у нас вика към тебе, Господи! Гледам цветовете на националното ни знаме: бяло, зелено, червено. Бялото, символ на  Твоята Святост, зеленото  като символ на ново начало, на растеж, свежест, красота; червеното, като кръвта на Исус.

Картата на България - нашата родна земя,  мястото на което си ни поставил да живеем, погледната отгоре има форма на лъв.  Националният ни герб също. Какво да кажем за паричната единица – лева? Всичко навежда до мисълта за  Лъвът от Юдовото племе –/ едно от имената/ синоним на Господ Исус Христос.

Ако погледнем надписа на сградата на Народното събрание – от десетки години зове: „Съединението прави силата.”

Ако насочим поглед към историческите си корени, ще видим, че родоначалникът на нашата държава ни е завещал единство и сплотеност.

Ако отворим Твоето Слово, Господи, и погледнем на Твоя земен живот – ти самият си се молил за нас да живеем в единство и любов помежди си.

В молитвите си към Теб, ние непрекъснато се молим за единство.

Откъде е това разделение, Господи, от всякъде ни разкъсват...?

Така сме попаднали в робство – разделени на три княжества.

Още от освобождението ни от отоманско иго са разкъсали  България на парчета. Във времето все е късано нещо от нас: най-добрите ни умове; най-добрите ни гласове; най-добрите ни синове и дъщери...

Вече двайсет години живеем в демокрация-народоуправление и отново цари разделение.

Малкото хора, които сами си избирахме разкъсваха залък по залък това, което имахме. Вместо да градят нова България, построиха си нови хотели. Окупираха най-красивите кътчета - символ на свободата, на красотата на България.

Политиците най-много би трябвало да се вглеждат в нашата  история и да прозрат, че сме били най-слаби и уязвими в години на социално и териториално разделение и разцепление.

А сега? Всичко е разделено. Има ли област, в която да няма разделение!

Преситихме се от това разделение, Господи, и днес отново викам към Тебе. Ела и ни обедини! Ела и ни помогни! Слей ни в едно, Боже, с Твойта Любов! Онази, която прощава множество грехове!

Ела и отвори ушите ни, за да чуем гласа Ти!

Отвори очите ни, за да Те видим!

Отвори сърцата ни, за да Те приемем и да останеш със нас!

Отвори сърцето на всеки мой сънародник, от най-стария - до най-невръстния; от най-високопоставения - до най-немотния; от най-мъдрия, до най-простия, от най-праведния - до най-грешния; от най-здравия - до най-болния!

Генетично сме Твои, Господи, на Тебе принадлежим! Всичко в нас вика към Тебе.

Всички се нуждаем от Тебе, от Твойта закрила, от Твойта Любов!

Ела и разпръсни враговете ни , от какъвто и ранг да са те! Очисти сърцата ни от всяка ненавист, омраза, от всяко зло според Твойте очи!

Ела, очисти ни! Изпълни ни с Твоята святост! Покрий ни с  Твоята кръв, пролята на кръста заради нашите грехове!

Изпълни сърцата ни с обич! Нека да Те обичаме, както Ти ни обичаш!

Нека да се обичаме, както Ти си ни завещал!

Господи, днес отново викам към Теб – нека да се свети Твоето име!

Нека да дойде Твоето Царство!

Нека да бъде Твоята воля! В Името на Исус Те моля, ела! Слей ни в едно, Боже!

„Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой, защото на Тебе се моля!”

Таня Стоянова
31.01.2011 г.