Начало > Златокоска

Златокоска

/сценарий за Рождество Христово/

Действащи лица:
Бог Отец
Ангел Вестител
Златокоска – Витлеемската звезда
Слънце
Луна
Звездички
Йосиф
Мария
Овчари
Мъдреци
 
I КАРТИНА
 
Сцената е леко затъмнена. Прожектор осветява „трона”. На фона на музика и звукови ефекти Слънцето, луната и звездите се движат свободно из сцената.
 
I  Звездичка: - Отдавна Ти, Господи, създал си Земята и дело на Твоите ръце са Небесата.
II Звездичка: - Свят, Свят, Свят е Господ! Чудесен е нашия Бог!
       III Звездичка: - Благодарим Ти, Татко Небесен, че си създал и нас, и всичките Си творения!
Слънце: - Благодаря Ти, че си създал мен, Слънцето, Земята с лъчите си да топля.
Луна: - Благодаря Ти, че си създал и мен, Луната, със светлината си сребриста нощта да озарявам.
III Звездичка: - А ние, че блещукаме и правим нощта още по-красива! / всички танцуват, радват се и се веселят./
 
Бог Отец: - Ех, чада Мои, и Аз се радвам, като ви гледам! Добро е това, което направих.
/влиза Златокоска – тъжна и замислена/
 
Бог Отец: - Кажи Ми, Златокоске, защо само ти си тъжна и мълчалкива? Ти си най-хубавата  между всички звездички. Какво ти тежи на сърцето, кажи Ми!
Златокоска: – Благодаря ти, Татко, за добрината Ти към мен. И за обичта Ти благодаря. Но как да не плача, как да не тъгувам като гледам как кръв и сълзи заливат Земята, как хората стават все по-неразумни и все по-безмилостни помежду си?
Бог Отец: - Не скърби, Златокоске! И за това съм помислил. Аз обичам тази земя и затова ще изпратя Моя Син. Той ще им стане Спасител.
Златокоска / коленичи/: –О, Татко, Велик си!
 
Бог Отец: - Слушайте, всички Мои чада! През тази нощ на Земята ще се родят много деца, но едно от тях ще бъде Моят Син, Мой заместник ще бъде сред хората. Във Витлеем ще се роди – в ясла. Всички ще Го познаят, Син Божий ще Го нарекат; Исус, Емануил, Месия – Спасител за всички ще стане.
Всички: - О, Татко наш, колко Си Щедър!
Бог Отец: - Ще расте Исус, ще порасне, на праведност всички ще учи. Ще ги научи да се обичат с безкрайна любов помежду си. Светлина на света ще бъде, Изкупител на греховете.
Всички:- О, Слава  във висините! И между хората – мир!
Златокоска: - А как ли ще Го познаят?
Бог Отец: - Ти, дъще, ще им покажеш! Ще осветиш Витлеем. Ангели химни ще пеят. Хората ще разказват, че се е Божият Син родил, а всички твои сестрици от лъчи венец ще сплетат  за Христовата глава. И всички ще се веселят, на Бога ще се покланят.
Всички: - О-о! Слава на Бога във висините! /сцената се затъмнява/
 
II КАРТИНА
 
/Сцената е леко затъмнена/
 
I Овчар: - Тежки времена настанаха. Злото все расте и расте. Поробителите ни тъпчат безмилостно.
II Овчар:  - А имали сме по-добри времена. Дедите ни са живели свободно, своя държава са имали.
I Овчар:- Но са почитали Бога, а сега забравихме законите Му. Непокорен народ станахме, затова е така.
II Овчар: - В Свещените книги е писано, че ще дойде Божий Пратеник, който ще донесе благословение за целия човешки род. Дано по-скоро да дойде! /постепенно небето се прояснява/
I Овчар /учудено/: - Я, вижте! Вижте каква светлина! Какво чудно сияние! Но какво е това? /зад завесата може да бъде пусната вана със силно осветление, за да се освети Ангел-Вестител, който е скрит зад нея/
Ангел Вестител: - Не бойте се, блажени и честити, че първи вий ще чуете и вестите – в града Давидов – в ясла и над плява Христос роди се в тази нощ – за слава. Ликувайте! Открийте си душата! Вървете – гдето води ви Звездата!
II Овчар: - Слава на Бога!
Ангел Вестител: - Слава на Бога във висините! И мир на Земята между човеците, в които е Неговото благоволение! /чува се хваление/.
I Овчар: - Да отидем, да видим това, което е станало; онова, което Господ ни яви!
II Овчар: - Да отидем! Да се поклоним пред Спасителя!
 
 
III КАРТИНА
 
 /сцената представлява кошарата отвътре. На преден план е майката с Младенеца. Около тях са насядали звездички, ангелчета – в зависимост от броя на децата. Влизат овчарите/
 
I Овчар: - Мир вам, добри хора! Дойдохме да се поклоним пред Спасителя. Да видим това, което е станало, което Господ ни яви!
II Овчар: - Както пазехме стража около стадата си от небето изведнъж се спусна Вестител Господен.
I Овчар: - Отвориха се звездните простори и Ангел Божий слезе по лъчите и толкова славно ни говори:
II Овчар: - О, радвайте се, хора на земята! Във Витлеем, в тази свята нощ роди се Божий Син – Спасителят Христос!
 
Йосиф /с поклон/: Бог с вас, добри хора! Добре сте ни дошли!
Мария: С родения Исус Бог Сам ни посети. Дари ни с най- скъпия ни дар и превърна нощта ни в светъл, благодатен ден!
 
/Влизат мъдреците/:
I  Мъдрец: - Дойдохме  много отдалеч и ние, за да се поклоним на Спасителя!
II Мъдрец: - Бог ни изпрати сигурен знак – една нова, необикновена звезда от Небето.
III Мъдрец: - И затова дойдохме, да Му поднесем нашите дарове: На Новия ни, знатен Цар – да покори страни, простори – злато дарявам Му с почит!
I  Мъдрец:- Да бъде чист като роса! Да бъде вечност Той и Слава – аз смирна ще Му поднеса.
II Мъдрец: - Сърцата с обич да владее; с любов да победи смъртта – ливан Му нося от Халдея.
/Мъдреците поднасят даровете пред Младенеца, а звездичките около Него се полюляват ту на едната, ту на другата страна, светъл лъч озарява Младенеца/
 
I Овчар: - Вижте! Яслите са сякаш позлатени. Как грее в тях  сияещ Младенецът!
Йосиф: - О-о, радвайте се  мили хора! Спасителя Бог изпрати!
Мария: - Тъй Господ  Бог за нас отсъди – роди се Неговият Син. На земята мир да бъде – любов сред хората!
Всички : - Амин!
 
 I Овчар: - Спасител Бог за нас роди се и сбъдна се Писанието днес.
 II Овчар /коленичи/: - О, Боже, слязъл с обич между нас, за всички хора по Земята днес е токлова тържествен ден!
 
I  Мъдрец: - На Бога да се поклоним!  Чрез Неговото Живо Слово нов свят на мир да съградим!
 
Всички: Честито  Рождество Христово! Честито  Рождество Христово!
 
II Мъдрец: - От днес нататък ярката Витлеемска звезда вечно ще огрява сърцата на хората!
 
I  Мъдрец: - А Рождество Христово ще се превърне в празник на Любовта, на  вечната и непреходна Божествена любов към хората!
Всички: - Амин!
 
 Музика и звукови ефекти: /Вангелис; Жан Мишел Жар или електронна музика на Любомир Велев и Светослав Битраков/
 
КРАЙ