Начало > Милостта на Бог „От Господа е това и чудно е в
нашите очи.” Пс. 118:23
Едно от най-силните ми лични свидетелства за
милостта на Бог към мен е за изцелението ми от страшната болест „Ca Colli“,
тоест карценом или най-просто казано: рак на шийката на матката – диагноза,
която ми дойде като гръм от ясно небе.
От скоро
имах нова лична лекарка. За да види какъв е здравния ми статус, тя ме
изпрати да премина на преглед през различни специалисти.
Всички прегледи минаха добре, но когато отидох в
гинекологичния кабинет, лекарката ми каза, че имам проблем. Веднага ми направи
биопсия. Когато отидох за резултата, с голяма тревога тя ми съобщи, че работата
е много сериозна и се налага спешно да ми направят операция. Диагнозата беше
ужасяваща, но аз посрещнах думите й с учудващо спокойствие. Отдавна бях посветила живота си на Бог.
Ако Господ е решил да ме прибере при Себе Си, има
хиляди начини, но Божият мир в сърцето ми беше толкова дълбок, че сякаш това не
се отнасяше за мен.
Когато за първи път споделих в църквата за моя
проблем, при мен дойде Ирина Руняшка,
едно момиче с насърчителна дарба. Тогава тя ми каза: „Таня, помисли си колко
много жени от отделението, в което отиваш, очакват да чуят вестта за спасение. Ти
си се предала изцяло в ръцете на Бог, така
че нищо не Му пречи да те използва и да
прослави името Си чрез теб. Приеми нещата от тази гледна точка!” Така й
направих.
Предадох този проблем в Божиите ръце. В молитвите
си поднових посвещението си. Доверих Му
се изцяло, без остатък и Бог не се
забави. Той започна да работи мощно в моя живот. Първият признак за моето
оздравяване беше, че кръвното ми налягане веднага се нормализира, докато преди това беше
високо. Без да вземам никакви лекарства, хемоглобинът ми се покачи с
осемнадесет пункта. Аз само изповядвах с вяра Божието Слово. Започнех ли да се
моля и да хваля Бога, чувствах толкова
силно помазанието Му, че можех да Го докосна.
Той ме научи изцяло да се отпусна в Неговите ръце и
винаги да търся водителството Му. Бог издигна взаимоотношенията ни на много
по-високо ниво. Приближи ме повече до Себе Си. Научи ме да усещам присъствието
Му все повече и да стоя плътно до Него.
Последния ден преди операцията Му казах: „Господи,
толкова време съм Те молила, а зная, че и много други хора са се молели за мен.
Чувала съм, че Ти говориш на чадата Си лице в лице. Ти знаеш колко много се
нуждая от Твоята утеха и насърчение... Моля Те, говори ми сега!”
И както стоях в тишината, до мен достигнаха две
думи: „Чиста благодарност”. Очаквах Бог да ми говори още, но не чух нищо
повече. Помолих Го да ми говори чрез Словото Си. Отворих Библията и бях много
насърчена, когато прочетох: „Аз Съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът.
Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, що дава плод,
очистя я, за да дава повече плод”. Думите, които четях, достигаха до мен с
голяма сила и много лично. Стоях смирена пред Божията съвършена мъдрост. Божият
мир беше завладял не само мен, но и цялото ми семейство. Святият Дух подреждаше
обстоятелствата по съвършен начин и това подсилваше нашата вяра и упование.
Операцията щеше да бъде масивна и гинеколожката ми
препоръча да бъда оперирана в София. Искаше да ме изпрати при д-р Божидар
Славчев, най-добрия хирург, гинеколог и уролог в цяла България. Отначало не се
съгласих. В Стара Загора също има добри хирурзи и гинеколози. Имах познати
лекари, с които се консултирах, но те също ме посъветваха да се оперирам в
София. Знаех, че Бог беше призовал много хора да се молят за мен. Не само в
България, но и в други страни.
Преди да вземем окончателно решение в семейството,
постих и се молех на Господ, Той да определи хирурга и екипа, който ще ме оперира. Решихме да замина за София. Лекарката
потърси д-р Славчев. Когато чул името й,
той много се учудил. Казал, че предния ден, някой му позвънил. Единственото
нещо, което казал гласът – било нейното име. Този факт силно озадачил и
двамата.
Слушайки всичко това от д-р Дянкова, аз си спомних
за една мисъл на М. Маклауд. В нея се казваше, че християнският опит често пъти
съдържа един елемент на тайнственост, непознат на света. Бог понякога върши
нестандартни неща, граничещи с чудесата.
Споделих тези мисли с нея и с акушерката и благодарих на Бог за милостта и
добрината Му.
На 8 септември 2003 г. ме приеха в
Медицинска Академия, в Майчин дом
за операция. Още като постъпих в отделението, исках да разкажа на жените
за Божието любящо сърце, за безграничната Му любов към хората. Нищо не исках да
правя без Святия Дух. Влизайки в стаята се помолих: „Святи Душе, не искам да
излизам навън. Моля Те, употреби ме и довеждай хората тук. Нека да им кажа думи
на надежда!“
И действително, стаята ми се превърна в място на
благовестие, най-напред за жените от моята стая. Божият Дух работеше мощно.
Започнаха да идват болни от другите стаи. Раздавах им цитати от Божието Слово
за изцеление. Заедно прокламирахме стиховете. Щом чуеха благовестието, жените
от отделението една по една или на групи започваха да се покайват за греховете
си и да се оставят в ръцете на Господ. Преди да слязат за операция, те идваха
да се помолим заедно.
Постепенно духовната обстановка започна да се
променя. От място на страх, отчаяние и депресия, то се превърна в място на мир
и радост. По очите им разбирах, че Божията любов действа в тях. Аз самата се
чувствах като малка частица от голямото тяло Христово. Всеки ден сърцето ми се
изпълваше с Божията любов, която преливаше от
мен и обхващаше всеки човек, с когото
общувахме.
Чувствах, че всички сме като скачени съдове.
Божията благодат преливаше от човек в човек. Това беше неописуемо усещане. В
стаята ни звучаха хвалебни песни. Четяхме и се поздравявахме със стихове от
Божието Слово. Това беше извън всяка човешка логика.
На четвъртия ден оперираха и мен. Операцията ми
продължи четири часа и половина. Възстановителният оздравителен процес
протичаше много бързо. Както се казва в Божието Слово: „От Господа е това и
чудно е в нашите очи” Пс 118:23. Благодаря на Бог за това, че ме употреби, да
занеса любовта Му до десетки болни жени в Майчин дом.
Непосредствено след операцията, Бог ми даде още
един урок. Докато се разхождах по коридорите на отделението, чух мъжки глас.
Питаше за една от болните. Потърсих я в стаята й, но не я намерих. Човекът
поизчака малко и когато си тръгна, ми поръча: „Моля ви, предайте й, че
професор... я е търсил!” Докато влизах в стаята си, през ума ми мина мисълта: „Виж,
хората какви познати имат! Посещават ги професори, а ти си дошла от провинцията,
кой ли би се сетил за теб!...”
В същия миг мобилният ми телефон иззвъня. Непознат
глас ме попита: „Таня Стоянова ли е?” „Да,
Таня Стоянова съм.” – отговорих озадачено. Гласът от другата страна продължи: „Обажда
се пастор Пламен Петров. Съгласна ли си да дойда да се помоля за теб?” Сълзи
бликнаха от очите ми. В сърцето си почувствах дълбоко покаяние... Нима се
усъмних в Божията всеотдайна любов. Господ ми изпращаше повече от професор. Изпращаше
ми Свой верен служител, за да ходатайства за мен пред Трона на благодатта.
Бог е премъдър и може да използва всеки факт от
нашия живот, за да прославя Името Си и да докосва сърцата ни. Сега напълно
разбирам какво е искал да ми каже Той с онези две думи: „чиста благодарност”. Всеки ден
осъзнавам техния смисъл и многократно Му благодаря.
