Какво би поискал от Господа?
Начало > Какво би поискал от Господа?

Какво би поискал от Господа?

/в памет на Николай Иванов – с. Игнатиево, обл. Варна/

В навечерието на Рождество Христово моят пастор ме провокира с един сериозен въпрос: „ Какво би поискал от Господа?” Провокира не само мен, а и всички, които присъстваха  по време на проповедта му. Говореше ни за Божия характер, за верността Му към Своите обещания и към тези, които са повярвали в Неговия Единороден Син. Разказваше ни, че Господ Исус Христос  иска да ни дарява щедро и цитираше думите Му, написани в  Божието слово. Накрая завърши проповедта си с думите:

- Представете си, че сега Исус стои до вас  и ви пита: „ Какво искаш от мен? Всичко, каквото поискаш ще ти го дам”. 

И добави: „Внимавайте какво искате!”

Последните му думи се загнездиха в ума ми. Още в момента се опитах да си отговоря какво аз бих поискала, но не успях. В съзнанието ми излизаха толкова много нужди, една от друга по-големи и по-важни за мен: спасението на целия ми дом, изцерението за многото болни, за които се молех; утеха за хора, които бяха загубили близките си, снабдяване на финансовите ни нужди. Има толкова много неща, които бих поискала от Господа и за които Му напомням всеки ден в молитвите си. Но кое е онова нещо, което ако го поискам, ще ми бъде достатъчно за цял живот, което няма да носи след себе си още и още желания? 

Легнах си с  мисълта за този въпрос и колкото пъти се събуждах, той винаги стоеше там – в ума ми и чакаше  своя най- верен и точен отговор.

 На сутринта, както обикновено пуснах компютъра си. Между многото си близки и приятели, с които общувам в скайпа, имах и един, който всяка сутрин ми изпращаше цитати от библията.  И тази сутрин ме поздрави с ПСАЛОМ  133 : ”Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,  Угодно е като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.” 

Благодарих му за чудесното послание за деня и използвах предстоящото си пътуване, за да го поздравя с Рождествените празници. 

- Мерси, но моя празник вече отмина! А предстоящите празници са най-самотните  ми дни в годината .

Моят интернет приятел имаше много здравословни проблеми и съвсем естествено беше да се чувства  подтиснат. Напълно разбирах причината за лошото му настроение. Исках  да го насърча и му изпратих най-новото си стихотворение „Рождествена вест”

- Е, не говори така! Прочети най-новото ми стихотворение. Сега се моля думите от последния куплет да оживеят в твоя живот. Подарявам ти го!

Николай се позабави, вероятно докато четеше стихотворението. След малко отново ми писа:

- Прочетох го, но  аз съм и земен човек, не само вярващ в Исус.Може би не знаеш какво е това да си сам ? И на мен ми трябва човешка топлина и любов... но хората обикновено не ме разбират.

 Сякаш чувах въздишката на Николай със сърцето си и продължих да го убеждавам: 

 - По-човешка топлина и любов от тази на Исус Христос аз не познавам, Ники.  И ти никога не си сам, Господ винаги е с тебе, както се е обещал! Никога не забравяй това!

- Така е, но аз ти казах - аз съм и човек . Както и да е, така ще си остана – неразбран. – сякаш искаше да прекрати диалога ни Николай.

- Ако отвориш сърцето си за Христовата любов, Той ще го напълни и тогава ще имаш да раздаваш на хората,  а те ще ти я връщат многократно – не отстъпвах и аз

- Явно говорим на различни езици по този въпрос! Не разбираш ли, че покрай мен ми трябва живинка, живот, но явно съм обречен да бъда сам? – подразни се моят събеседник. Той беше доста по-млад от мен. Мисля, че майчиното ми сърце усещаше болката и товара му, но се стремях по всякакъв начин да му помогна да намери разковничето, от което болезнено се нуждаеше. И продължих с упорството си:

- Не, не вярвам, че говорим на различни езици. Представи си, че сега Господ е до тебе и те пита: „Ники, какво искаш да ти дам? Каквото поискаш , всичко ще ти дам.” Ти какво би Му поискал?

- Бих поискал здраве и нищо друго - отговори ми Николай.

- Нека да ти бъде, Ники! Но не е ли много малко? Здравето е много важно, но има нещо по-съществено, което трябва да поискаме - Бог може всичко, само вярвай! Представи си, че сега той ти даде, ама наистина, това, което току-що Му поиска. Няма ли после да поискаш работа, пари, човек до себе си, приятели, щастие.... Списъкът може да бъде безкраен, нали?

- Да, това е всичко – отсече Николай-  искам само здраве. Другото можеш да го постигнеш и сам, опирайки се на Бог ! Парите се печелят, приятелите се намират...

- Сега се моля Бог да ти даде съвършено здраве в дух, душа и тяло. Бог прави чудеса, вярвай в Него с оная вяра, от която е нужно само синапово зрънце...

- Амин! – съгласи се веднага Николай - нека Бог дари всички хора изобилно, а накрая може и на мен да даде това, което поисках.

- Амин, Ники! И много повече от това да ти даде! Прочети  Евангелието на Йоана и нека думите на Господ Исус Христос да оживеят в живота ти! 

И тъкмо си мислех, че сме постигнали съгласие помежду си, Николай отново запя страта си песен:

- Не, Бог дава на всеки толкова, колкото той заслужава !

- Оооо, неее! Това не е вярно!  - почти извиках аз - Значи тогава не познаваш Божието сърце.

- Щом казваш. – примирително се съгласи Николай - Аз не претендирам да познавам напълно Бог, но се опитвам да Го разбера. Знам само, че Исус е преди всичко Любов !

- Бог е толкова необятен. Никой от нас не заслужава и никой не Го познава напълно. Но затова се роди Младенецът в обора, при животните, в най-голямата мръсотия. Познай Неговата Милост, Неговата любов! Прочети днес Евангелието на Йоана! В него ще видиш, че Исус разкрива Себе Си като Любов. Благославям мечтите ти и Нека Бог да ги осъществи. Довечера пак ще поговорим, Ники. До скоро! Пожелавам ти и се моля днес Бог да открие сърцето Си пред теб - да видиш колко много те обича, да разбереш Неговата вседостатъчност. И нека Божието Слово да работи вътре в сърцето ти, да опознаваш повече и повече Господа, защото в това е смисълът на живота ни!

- Приятен ден, Таня ! Весели празници ти пожелавам ! 

Неусетно краят на нашия писмен разговор с Николай се превърна в молитва в съгласие:

- Моля Те, Господи! Бъди днес с Николай! Дай му един прекрасен, нов ден - такъв , какъвто не е имал никога досега. Пълен с радост, надежда, любов и мир, в мощното име на Исус Те моля! 

След всяко мое изречение той пишеше Амин!

- Бъди благословен, Ники!.

- Ти също бъди благословена, Таня - в двойна мяра! 

Продължавахме да се съгласяваме за всяко благословение написано изпод ръката на всеки от нас.

          Така приключи тогава нашият разговор с Николай, но темата продължаваше да вълнува мислите ми и когато пристигнах на работното си място. 

 За мен това място е много възлово и аз съм безкрайно благодарна на Бог, че ми го е подарил. Работата ми дава възможност да разговарям изключително с млади хора. С много от тях се познаваме от няколко години, а с  някои дори сме близки приятели. Често те се обръщат към мен като към съветник. Уважението ни е взаимно и винаги се стремя да ги насърчавам, да им давам добри съвети.

Темата „Какво би поискал от Господа?” е еднакво вълнуваща за всички хора, независимо от възрастта и някак неволно стана предмет  на обсъждане през  целият този ден. Разговаряхме с първите посетители, когато вратата се отвори и в стаята влезе мургава студентка с красиви черни очи. Докато чакаше да обслужа клиентите, тя  търпеливо слушаше нашия разговор. В един момент възкликна: 

- Чудесна тема сте подхванали – най-хубавата! Толкова много обичам да слушам за Господа, но отдавна никой не ми е говорил за Него. 

Оказа се, че момичето е студентка – първокурсничка, бъдеща медицинска сестра. Повярвала е като тийнейджърка, но скоро не беше си ходила в родното си място. Беше жадна да слуша Божието Слово и пълна с въпроси. Те наистина прииждаха един след друг  и едва сварвах да отговарям на всеки от тях. Момичето постоя доста време при мен  и макар преди това да не се познавахме, с нея се чувствахме толкова близки. Радвайки се на времето, което Бог ни подари споделяхме мислите си като стари приятелки. Гледах как очите й се пълнят с влага  и докато си говорехме, аз разбрах какво трябва да поискам от Бог – НЕГО, Него Самият. Имам ли НЕГО, аз имам всичко. Бог е вседостатъчен. Не че до тогава не го знаех, но сега това откровение дойде с особена сила. 

Знаем за Бога много неща, но когато Господ лично ти каже нещо, тогава е много вълнуващо.

Изминаха месеци от деня, в който обсъждахме тази тема.Бяхме се чували с Ники, моят интернет приятел. Той често ми се оплакваше от студа, от безпаричието, от самотата,. Опитвах се да го насърчавам. Изпратих му молитва за защита от предаването на п-р Пламен Петров и го попитах дали му е харесала. Отговорът му беше:

 -Да, но на данъчните и кредиторите не им пука от нищо. Моля Бог само да ми даде сили да дочакам и тази пролет и да ми укрепи малко здравето. 

Изпращах му стихове от Библията, молех се за него,  Пишех му за имената на Бог, описани в Библията,  но той беше все по-обезсърчен и по-смирен. Беше престанал дори да се възмущава от безразличието на властите, на хората около себе си.  

- Ти си много специален в очите на Господа, Ники! Имаш специално място в сърцето Му!

-  Аз съм само един обикновен грешник нищо повече...

-  Ама нали за такива като теб и мен Той умря на кръста, Ники?

Така е – да, но всеки се бори с живота, както може.

Последният ни разговор с Николай беше на 2.04. тази година. Искаше да му дам информация за  предстоящата Национална конференция за неделни учители в Стара Загора. Питаше ме заради наша, обща приятелка от Благоевград. 

Казах му каквото знаех. Не знаех обаче, че това са били в последните му дни на тази земя.

Точно на тази конференция се видяхме с общата ни приятелка  и точно от нея научих че в дните около Възкресение Христово, Ники е преминал при Господа. 

За мен тази вест беше толкова внезапна и шокираща. Увлечена в потока на ежедневието си не бях и помислила за този изходен край за Ники. В първите часове след тази вест си мислех какво ли съм могла да направя още за Николай, но не съм направила. Покайвах се, молех Бог да ми прости, а Той -  верният мой Баща ми припомни колко пъти ми е изпращал словото Си и колко често  ме е насърчавал чрез него. 

И заедно с утехата си изпълни сърцето ми с благодарност за контактите ми с Николай и с всеки човек, с когото ме е свързал. Отново ми припомни за силата на единството в Божието семейство, в Църквата; за взаимоотношенията, които сме изградили в Неговото име. 

Чрез всеки контакт с другите хора, колкото и малко да сме направили за тях или те за нас, ние сме излезли по-обогатени - именно, защото Той – Бог е бил между нас. 

Ето защо бих поискала Самия НЕГО – Господ, защото, когато Той е с мен и аз съм с Него, нищо не би ми липсвало. 

Бог е Който снабдява нуждите ни, Който ни дава Своя мир в сърцата, Който изцелява раните ни и възстановява здравето ни. Бог е, Който ни води в победоносно шествие и гледайки на Него, прославяйки името Му, виждайки славата Му, ние израстваме духовно; изграждаме се по Негов образ и подобие.  докато сме тук – на земята. 

А дойде ли и нашият ред  да преминем при Него във вечността – ще празнуваме завинаги, защото в Неговото присъствие е пълнота от радост; от дясно на Него – всякога веселие. Защото  единствено в Неговото присъствие имаме Вечен живот!

Времето е твърде бавно за тези, които чакат...

минава твърде бързо за тези, които се страхуват...

Времето е твърде дълго за тези, които страдат...

и твърде късо за тези, които празнуват...

Но за тези които обичат, времето е вечност...

А аз съм от хората които чакат невъзможното ...

Хенри Ван Дайк



Таня Стоянова

09. 07.2012 г., Стара Загора






Последна промяна:
September 22. 2016 13:04:18