Начало > Тайната на гущерчето

Тайната на гущерчето

 

Повече от двадесет години сме лозари. Дълго време моят съпруг работеше с вертолет в лозарски райони и се учеше от добри агрономи на лозарство. Всяка година той засаждаше различни сортове лози и така ние имахме грозде през целия сезон.

Но още щом наближаваше времето за узряване, птичките нападаха лозето. Незнайно по какъв начин разбираха, спущаха се върху най-хубавото ни ранно грозде и го изкълваваха. Често пъти се случваше да намираме целите лози отрупани с празни чепки. 

 

С годините търсехме начини как да го опазим и най-после открихме. Започнахме да ставаме все  по-бдителни. Щом забележехме, че някой от сортовете започва да назрява, връзвахме гроздовете в чорапчета. Съхранено по този начин, гроздето можеше да се запази, да расте и да зрее. Миналата неделя набрахме грозде и го прибрахме в хладилника, както си беше завързано. До края на седмицата го свършихме.

В торбичката бяха останали само зърна и няколко по-дребни чепчици, които изхвърлих в кофата. Нямах настроение, пък и време да ги почиствам. Само преди две седмици ми бяха открили карценом. Предстоеше ми операция и сега ходех по изследвания.

Моите близки не ме оставяха сама. Привечер, докато се разхождахме със сестра ми, срещнахме снаха ми и сина ми и всички заедно отидохме у нас. Още с влизането в апартамента - в ъгъла над вратата видяхме едно малко гущерче. Отдалече приличаше на брошка за украшение.

Всички се учудихме откъде ли е допълзяло. Беше изключено да дойде от вън. Живеехме на четвъртия етаж, а и доста стени трябваше да премине, за да стигне до тук.

Моят син го хвана внимателно. Започнах да го разглеждам. То беше изнемощяло и бледо, сякаш дълго време е било затворено... Пуснахме го на свобода и сметнахме случая за приключен.

 

През нощта се събудих и веднага пред очите ми оживя картината с гущерчето. А през ума ми светкавично премина мисъл: „Може да е изнемощяло, но е живо”. Тогава до мен дойде Божият глас: “Ако Аз опазих живота на това гущерче, колко повече ще опазя теб, дъще!”

Трепнах... И някак си осъзнах, че гущерчето се е намирало в едно от чорапчетата и дълго време е живяло в него; че през цялата тази седмица то е прекарало в хладилника заедно с гроздето. Вероятно след като съм изхвърлила торбичката със зърната в кофата за отпадъци, то е излязло от там и е допълзяло до мястото, където го видяхме.

Бог, моят любящ Баща продължаваше да ме наърчава: "За Мен ти си много по-скъпоценна от гущерчето! И Аз ще те опазя, през каквото и да преминеш... Вярвай Ми!”

Бях толкова насърчена! Светнах лампата и отворих Библията. Прочетох: “Дните на Моите люде  ще бъдат като дните на дърво. И избраните Ми задълго ще се наслаждават в делото на ръцете си!” Сърцето ми се изпълни с радост и надежда.

Колкото и странно да изглежда, нашият любящ Баща може да ни говори по различни начини.

И Божието Слово потвърждава това чрез думите: „От Господа е това и чудно е в нашите очи!”

 

31.08.2003 г.  

Стара Загора

Таня Стоянова